House Lannister..

 

Renesmee Lannister

Endless power, with our love we can devour

- Вече си на 18!
- Поправка.. само на 18 съм.На 18, а вие вече се опитвате да ме вкарате във вашите незаконни сделки.Това не е нормално, мамо!
- Е, аз бях на 16 и се справих отлично.Дори вече преглеждах договори.
Неси зарови пръсти в гъстата си, кафява коса.О, за Бога.. как трябваше да им обясни, че това не беше за нея?Тя не беше такава, тя не искаше да пристъпва закона и да живее по този начин.Всичко, което искаше беше спокоен живот, възможно най-далеч от Ню Йорк.Но не, тя трябваше да следва семейните правила.Трябваше да се прави на дама, но думата "морал" да не присъства в речника й.
- Но аз не съм теб!И мразя това.. не искам да съм така и не ме интересуват вашите срещи!
Кафявите й очи, изпълнени с жар и страст проследиха майка й до прозореца.Раменете й бяха привити надолу от умора.Тези скандали довършваха и двете и някоя все трябваше да отстъпи.Неси обичаше майка си, нямаше да се обърне срещу природата си.
- Ти си единствената ни наследница, трябва да продължиш рода.. Разбери, ако имаше друг избор нямаше да те карам да правиш това.
- Има друг избор.. може да се откажем от цялата тази лудост!Можем да спрем всичко това..
- Млъкни!Не споменавай повече това!Започвам да се чудя дали наистина си моя дъщеря.
Очите на момичето се навлажниха..Беше чувствала разочарованието на майка си и преди, но никога не го бе чувала с ушите си.
- Е, вероятно наистина са ме сменили в родилния дом..
Димите й излязоха през плътните устни почти шепнешком, а Неси се обърна, излезе от стаята и тръшна вратата.
Затича се.Тичаше колкото може докато не стигна любимата си стая в имението - библиотеката.Влезе и заключи вратата.Седна на канапето, но този път не, за да чете.Този път сви малкото си телце и зарида.