Abigail Everleigh Hartley.

ABIGAIL HARTLEY

SERIAL KILLER

Едностайната квартира, намираща се на четвъртия етаж в една напълно невзрачна сграда, приличаща на всички останали в Бруклин, беше тъмна. Единствената светлина идваше от стария черен телевизор (сигурно тежащ поне двадесет килограма), със заоблен екран, от който те заболява главата, пръщящ звук и две антени, насочени хаотично в различни посоки. Късните вечерни новини показваха кадри от местопрестъплението - полицейска кола със светещи лампи, ченгета, крачещи нервно наляво-надясно и мъртвото тяло, плуващо в собствената си кръв, покрито с тъмно одеяло.
Ако се огледаме наоколо, можем да установим, че това не беше идеалната представа за "дом, сладък дом". Апартаментът беше изключително тесен, мебелите - стари, потънали в прах, а светлина влизаше рядко заради постоянно спуснатите щори. Сякаш обитателите на това място не желаеха да бъдат виждани. По-точно обитателката. Личеше си, че е жена. Как? Разхвърляните във всички посоки дрехи я издаваха. Рокли, ризи, панталони и не на последно място обувки. Като ви казвам обувки, не си представяйте токчета или луксозни боти. Не. Вече протъркани шарени гуменки, скъсани (нарочно или не - не се знае) дънки, големи суичъри в сив или черен цвят. Рокли? Бижута? Гримове? Имаше и такива неща, разбира се. Някъде много дълбоко заровени в гардероба, намиращ се в единия ъгъл на стаята. И никога не ги вадеше. Не се интересуваше от това как е облечена в ежедневието, малко или повече защото компанията и работата й я предразполагаше. Ако някога позвъните на вратата, вероятно няма да ви се отвори. Нито има място за вас, нито сте желани. Кучка? Наричайте я, както пожелаете, мнението ви също няма значение.
Единственото нещо, което делеше телевизора от червения диван, продънен от години, но все толкова удобен, беше дървена масичка. Краката й бяха качени именно на нея. Абигейл се беше разположила в дома си, опитвайки се да изтрие следите от кръв по бялата си блуза. Доволно гледаше репортажа на журналистката, която нервно обясняваше сложностите при откриването на извършителя. "Отпечатъци и други улики не са намерени, но полицията продължава с разследването си" Последва искрен смях от страна на Хартби. Наистина ли очакваха да "намерят улики и отпечатъци"? Моля ви, това е обида към брюнетката. Винаги е знаела как да си върши работата.
След още десетминутна борба с кървавото петно на ръкава, Абигейл рязко стана, съблече блузата и я захвърли в ъгъла, изваждайки нова от гардероба. Наметна кожено яке, върза косата си на хлабава опашка и не след дълго се чу тряскане на вратата зад нея.
Тя го уби.

YOU KNOW, I'M NO GOOD