❝When you look into her eyes, there is only emptiness. It is a glimpse of the bitter abyss.❞

Go down

❝When you look into her eyes, there is only emptiness. It is a glimpse of the bitter abyss.❞

Писане by emmanuelle. on Вто Апр 29, 2014 4:28 pm


- barbara palvin -
миналото;
Жулиет познаваше законът на мафията от малка. Трафикът на наркотици представляваше нормална част от нейното детство и затова по-късно изваждането на пликчето с амфетамини или белите линии хероин върху масата не ѝ правеха впечатление. В спомените ѝ баща ѝ не се вписваше в онази светлина, която се придаваше на мафиотите в медийното пространство. Тя го познаваше като добър и всеотдаен баща. Разбира се, той имаше твърде много работа и проблеми, така че на практика момичето бе отгледано от семейство пуерториканци, работещо за фамилията. Хелена, помнеше името ѝ и едва ли би го забравила, я учеше да чете Библията. Спомняше си силната ѝ вяра всеки път, когато се сещаше за нея. Знаеше историята ѝ. Преди да влезе в средите на мафията, макар и като домашна помощница, а след това и детегледачка, Хелена Салвадор бе била кротко дете; дъщеря на пастор и начална учителка, родена в Куба. Получаването на пуерториканско гражданство бе история, която Жулиет обичаше да слуша преди да заспива всяка вечер и никога не ѝ омръзваше. Лоренцо Сараф имаше спорен произход, въпреки че съществуваха доказателства за раждането му на територията на Пуерто Рико. Той отдавна имаше връзка с мафията и посредством неговите връзки Хелена се уреди с работа и защита, когато нелегално прекоси границата, за да бъде с годеника си.

Баща ѝ никога не бе спирал да развива семейната дейност. Жулиет знаеше за историята на семейство, както и че баща ѝ бе наследил мястото си от своя баща, но като че ли онова задължение за себедоказване не се бе погубило с времето и всеки, който управляваше фамилия Джоунс трябваше да бъде амбициозен и буден човек, готов да жертва дори живота си в името на всеобщото благо, но на първо място винаги поставяха работата.

Онази вечер градината ухаеше на жасмин. Една от вилите в Хамптънс светеше, а тихият блус се разстилаше наоколо половин час след полунощ. Имаше нужда от съвсем малко време, за да си поеме малко чист въздух и да прогони умората, замъглила съзнанието ѝ заедно с изпитото по време на вечерята вино. Седемнайсетгодишната Жулиет не бе свикнала да употребява алкохол; не и когато малко по-рано бе дръпнала няколко нищожни дози хероин в приятна, но не особено позната компания. Ситуацията се разви в рамките на няколко секунди, които ѝ се сториха като минути. Не успя да реагира и единственото, което помнеше бяха виковете на баща ѝ, докато колата се отдалечаваше. Нечия ръка се уви около кръста ѝ и я придърпа, за да се качи.
настоящето;
Как се отмъщава на човек, който не ти е направил лошо? Въпросът твърде често изникваше в главата ѝ, но Жулиет предпочиташе да не мисли за него. Появата ѝ през онази юлска нощ след година и половина отсъствие породи смесени чувства. Когато се върна я посрещна единствено Хелена. Първото, което забеляза, бе бременността, която жената отчаяно опитваше да прикрие. По-късно разбра за убийството на Енцо. Хелена я посрещна както една майка би посрещнала дъщеря си, която вече бе приела за мъртва след като година и половина липсваше каквато и да било вест за нея. Изчезването ѝ се коренеше в лични причини, за които момичето не желаеше да говори. Радостта от завръщането ѝ бе изписана и в очите на баща ѝ. Никога не бе успявала да разчете емоциите, които се сблъскваха в тялото на биологичната ѝ майка, така че не обърна кой знае какво внимание на каменно ѝ изражение, когато разбра за завръщането ѝ. Предполагаше се, че това бе начин да се изрази шок и несигурност в правилната емоция, която трябваше да изрази, но ѝ бе простено, защото тя винаги планираше живота си и всяка една емоция бе планирана, а не изпитана истински. Елизабет бе толкова добра актриса, че никой не улавяше фалшивостта на нейните емоции.
При завръщането си Жулиет научи и за ареста на сестра си, завършил благополучно. Помнеше детството им, в което бяха наистина близки, но постепенно се отдалечиха. Не бе сигурна дали едната бе третирана от семейството им по-добре от другата и тя завиждаше или просто характерите им се измениха до такава степен, че вече не си пасваха, но те все по-рядко разговаряха и честно казано сестра ѝ не изглеждаше особено трогната нито от изчезването, нито от появата ѝ. Може би пък мислите на Жулиет просто бяха твърде замъглени от новината на убийството на Лоренцо, който приемаше за свой втори баща. Тя погуби човечността у нея или поне я накара да я зарови надълбоко в себе си. С една дума Жулиет се превърна в отмъстителна личност; такава, каквато никога не бе искала или бе била.

Баща ѝ повтаряше, че рано или късно всичко се връща. Винаги. Тя смяташе да го върне на онези, дръзнали да погубят скъп за нея човек, но не беше глупава. Жулиет Джоунс действаше като човек от мафията – фалшива самоличност с влияние, което би изпратило послание до всеки дръзнал отново да се замеси с нея, когато отмъщението ѝ се превърне във факт за полицията и разследващите служби.
- Juliet Jones a.k.a. Emmanuelle Rossi, 20 years -

_________________
hu-man;
Go on and steal my breath away; Come on and hurt me more today; I tried to picture my escape but I'm caught in a prison. I don't like you're human you remind me of the things I hate in me, I don't like you're human 'cause you show me how imperfect I can be.
avatar
emmanuelle.
Jones family
Jones family

Posts : 6
Points : 35
Join date : 28.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ❝When you look into her eyes, there is only emptiness. It is a glimpse of the bitter abyss.❞

Писане by Tianna Matthews. on Сря Апр 30, 2014 7:42 am

Одобрена си. Само кажи в коя група искаш да те сложа?

_________________
it's my duty to drain you
One baby to another says - I'm lucky to have met you.I don't care what you think unless it is about me. It is now my duty to completely drain you. A travel through a tube and end up in your infection

avatar
Tianna Matthews.
Told you I am trouble, you know that I'm no good.


Posts : 133
Points : 993
Join date : 09.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ❝When you look into her eyes, there is only emptiness. It is a glimpse of the bitter abyss.❞

Писане by emmanuelle. on Сря Апр 30, 2014 11:06 am

Предполагам в тази на семейството трябва да е.

_________________
hu-man;
Go on and steal my breath away; Come on and hurt me more today; I tried to picture my escape but I'm caught in a prison. I don't like you're human you remind me of the things I hate in me, I don't like you're human 'cause you show me how imperfect I can be.
avatar
emmanuelle.
Jones family
Jones family

Posts : 6
Points : 35
Join date : 28.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ❝When you look into her eyes, there is only emptiness. It is a glimpse of the bitter abyss.❞

Писане by Tianna Matthews. on Сря Апр 30, 2014 11:09 am

Готова си, забавлявай се. ^^

_________________
it's my duty to drain you
One baby to another says - I'm lucky to have met you.I don't care what you think unless it is about me. It is now my duty to completely drain you. A travel through a tube and end up in your infection

avatar
Tianna Matthews.
Told you I am trouble, you know that I'm no good.


Posts : 133
Points : 993
Join date : 09.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ❝When you look into her eyes, there is only emptiness. It is a glimpse of the bitter abyss.❞

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите